Магазин за авточасти и аксесоари

Биодизел е гориво, произведено от биологични ресурси различни от нефт. Биодизел може да се произвежда от растителни масла (в зависимост местонахождението на производството това, което е традиционна култура за континента за Южна и Северна Америка от соя, за Европа от рапица и слънчоглед, за Азия от кокос) или животински мазнини и се използва в автомобилни и други двигатели. Това е най-перспективното и екологично чисто гориво. Рудолф Дизел изобретява своя двигател на базата на рапично масло.

Биодизел се произвежда също и от използвани мазнини.

Биодизелът подобрява работата на двигателя, увеличава мощността му, не съдържа сяра, намалява разхода на гориво и не на последно място-биодизелът е по-евтин от конвенционалния дизел, тъй като не се облага с акциз. Изгарянето на този вид гориво в цилиндъра на двигателя не е съпроводено с образуването на нагар и отделянето на т.н. сажди.

Най-големите предимства на това гориво са: добиване от възобновяеми енергийни източници; на практика не замърсява околната среда. Според Европейска директива 5,75% от използваните горива през 2010 г. трябва да бъдат от растителен произход.

Биодизелът може да се използва като чист биодизел (означение В100) или може да се смесва с петродизел в различни съотношения за повечето модерни дизелови мотори. Най-популярната смеска е 30/70. Като 30% е Биодизелът а 70% е петродизел. Но има някои причини поради които той не е много разпространен.

Някои от причините са:

• Чистият биодизел започва да замръзва при -10°C, ако е правен от растителни масла, но и при +16°C, ако е направен от животински мазнини
• Биодизелът разгражда уплътненията направени от гума. Така се разлагат О-пръстените и уплътненията на горивните помпи и те протичат от биодизела.
• Биодизелът се смесва добре с вода, което води до корозия, повече дим, понижена мощност...

Това налага използването на добавки или в по-ниски концентрации на биодизел спрямо петродизела.

Биодизелът разгражда гумените уплътнения и маркучи в превозните средства (предимно произвеждани преди 1992 г.), въпреки че има тенденция те да се се износили вече и/или да са заменени с уплътнения от Viton, които не взаимодействат с биоизела.

Биодизелът има по-висок смазочен индекс в сравнение с петродизела и това би могло да доведе до по-дълъг живот на инжекционната уредба. Той е по-добър разтворител от петродизела и има свойството да разтваря предишни отлагания в горивната система от употребата на петродизел. Като резултат от това горивният филтър може да се задръсти, ако се премине дирекно от петродизел на чист биодизел и се нуждае от по-честа смяна. Биодизелът има изчистващ ефект върху горивната система. Препоръчително е, няколко пъти да се смени горивният филтър на 1 000 – 1 500 км след преминаването на биодизел.

Чистият биодизел (В100) може да бъде наливан дирекнто в резервовара за гориво. Както и петродизела, биодизелът през зимата се продава с добавки предпазващи горивото от замръзване. Все още някои стари дизелови двигатели имат гумени уплътнения и маркучи, които могат да бъдат засегнати от биодизела, но практически те трябва отдавна да са подменени. Биодизелът се използва от милиони коли в Европа и особено в Германия.

 

Тези материали са препечатани от Wikipedia и могат да бъдат рзпространявани свободно под лиценз Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното;